В света съществува достатъчно убедителна статистика за заболяванията на хора, които продължително време са пребивавали в геопатогенни зони (ГПЗ). Тези факти обаче изискват сериозно изследване, за да се разработи устройство за предотвратяване на вредното влияние на тези зони върху биологичните организми. Обикновено ГПЗ започват да влияят на здравословното състояние на човека след продължителното му пребиваване в тези зони. Като по правило, изследванията в други страни по света се правят чрез интервюирането на хора, които вече са заболели след продължително пребиваване, и установяването на наличието на такива зони чрез метода на биолокацията. Такива данни вече са се натрупали значително. С изследването на влиянието на ГПЗ са се занимали много учени от различни страни по света и от различни специалности. Сред големия брой проучвания в това направление, можем да отличим следните:

• Немският учен Густав фон Пол („Земните лъчи като патогенен фактор“, 1932);

• Чешкият лекар-онколог Олдрих Юризек (работил в тази област близо 20 години);

• Немският доктор на медицинските науки Манфред Кюр (1950г.);

• Немският геофизик В. Фритч („Проблемът за ГПЗ от гледна точка на геофизиката“, 1955 г.);

• Английският геолог Йохима Валтер (автор на понятието „геопатия“, вкл. В книгата „Загадката на вълшебния прът“, 1955 г.);

• Немският доктор на медицинските науки Ърнест Хартман („Заболяването като проблем на мястото на разположение“, 1965 г.);

• Полският инженер Йержи Аверман („Влиянието на радиация от геобиологичните мрежи върху здравето и смъртността при човека в зависимост от разположението на местата за сън и пребиваването в полето на излъчванията от тези мрежи“, 1978 г.)

• Австрийската изследователка Кейт Бахлер („Опыт лозоходца“, 1984 г.);

• Немският физик П. Швейцер („Нови данни към понятието „геопатия“, 1985 г.);

• Швейцарският архитект Матиас Метлер („Ръководство по глобалните мрежови решетки“, 1990 г.) и др.

Кейт Бахлер – известен учен в областта на биоенергологията – за повече от 20 години в своята интензивна работа успява да обиколи 14 страни, в които е изследвала влиянието на ГПЗ върху човека. Кейт Бахлер успява да проучи общо около 11 хил. души, от които 6 хил. възрастни, 3 хил. подрастващи и 1,5 хил. бебета. Според нея, само 5% от пациентите, намиращи се в ГПЗ, не са били податливи на заболявания. Патологията у хората, които живеят дълго време в ГПЗ, се изразява в най-разнообразни заболявания и отклонения: от леки психични разстройства до рак, инфаркти, инсулти, множествена склероза и др.

За главни патогенни зони специалистите считат глобалните правоъгълни и диагонални по градус мрежи. Правоъгълните мрежи са ориентирани по посоките в света. По нашите ширини, например, разстоянието между мрежите е около 2 м в посока север-юг и 2,5 м в посока изток-запад (рис. 1). Ширината на линиите в мрежата е приблизително 20 см. Има сведения за това, че ГПЗ и техните пресечни точки – или т.нар. възли, осцилират в рамките на 1 месец своята честота по крайната циклоида, движейки се от първоначалната си позиция 1÷1,5 м.

Рис. 1

Продължителното пребиваване на човека под влиянието на ГПЗ се отразява негативно на неговото здраве. Особено опасно е дълготрайното пребиваване на хората в зоните на пресичане на тези линии.

Известно е, че торсионните излъчвания на ГПЗ биват два вида – леви и прави. Експерименти доказват, че преимуществено негативно влияят на човека левите торсионни полета, въпреки че продължителното пребиваване на човека в зоните с прави ТП не е особено сигурно. При продължително пребиваване в такава неблагоприятна зона функциите на различните органи все повече и повече се разстройват, а човекът неизбежно се разболява. Най-често срещани са раковите, сърдечно-съдовите и нервно-психичните заболявания, както и нарушенията на опорно-двигателния апарат.

Има някои очевидни признаци, че човек прекарва, например ваканциите си, в ГПЗ, сред които са: антипатия към мястото на пребиваване и мястото за сън, нужда от дълго време за заспиване, нарушен сън, безпокойство, сутрешна умора веднага след събуждане, нервност, депресия, сърцебиене (тахикардия), студени крайници.

За съжаление, медиците невинаги свързват тези функционални разстройства с влиянието на ГПЗ и се опитват да лекуват пациентите си по много начини, включително с вредни за здравето продукти.

Човек, който не е изведен извън опасната зона, не може да бъде излекуван, а самото заболяване прогресира, показвайки новото си качество да отслабва съпротивителните сили на организма. В книгата на А. Скаржински „По-близко до природата“ са приведени типичните признаци за влошаване на здравето и благосъстоянието на хора, в зависимост от разположението на тялото, докато спят върху геопатогенна мрежа.

Рис. 2 Правилно разположение на леглото.

Голяма част от фактическия материал от изследванията на ГПЗ и тяхното влияние върху човешкото здраве натрупва И. Н. Павлов. В неговите работи се привежда един показателен пример на последствията от ГПЗ, като един от примерите посочва жилищна сграда, построена на мястото на завод за преработка на газ в град Киев. Пететажната сграда с 4 входа е заселена през 1979 г., а изследването е направено във връзка с големия брой смъртни случай и заболявания сред наемателите, които подават жалба до областната администрация с искането да се извърши проверка на местоположението и на самата кооперацията. При включването на биолокаторите Ю. Сухомлинов и Н. Шевченко от сдружението „Геопрогноза“ (Киев, Украйна) установяват, че жилищната сграда се намира върху мощна ГПЗ от тектоничен произход. За периода 1979 – 1993 г. тук умират 52 души, общо от инсулт – 16 души, от рак – 12 души, от инфаркт – 11, от сърдечно-съдови заболявания – 10 и от други заболявания – 3 души. Четири души на възраст между 18 и 40 години са се самоубили.

По данни на Световната здравна организация (СЗО) сред социално значимите и обичайни заболявания са онкологичните, сърдечно-съдовите, ревматичните и съдовите заболявания. Скалата на този процес неминуемо нараства едновременно с темповете на урбанизацията и все по-голямото въздействие на антропогенните фактори в околната среда: електромагнитните полета на транспорта, замърсяването на въздуха и водата, храната и т.н.

Естествено е, че мястото на пребиваване на здрав или болен човек, там, където той прекарва голяма част от своето време (за спане или на работно място), е изключително важно за него, особено ако се намира в такава неблагоприятна зона. Това е пагубно за неговото здраве, тъй като провокира функционални нарушения, ускорява развитието на възпалителни процеси и води до деформации на енергийната обвивка (биополето) на организма и като следствие от това до по-тежки заболявания – различни форми на рак, нарушения на коронарното и мозъчното кръвообръщение, полиартрит, множествена склероза.

По мнение на редица известни чуждестранни и местни учени-изследователи като Д. Кооп, Ж. Б Маркондес, Т. Навроки, В. П. Казначеев, А. П. Дубров, В. А. Цибко, П. Фрелих, В. Т. Прохоров и др. повече от 50 % от общия брой на регистрираните хора с рак, сърдечно-съдови и ставни заболявания са във връзка с пребиваването им в геопатогенни зони (ГПЗ).

Служителите от Център „Екватор“ (Руска Федерация, Омск, директ. А. Косов) и Министерство ОГМА провеждат изследвания на 56 болни души. С потвърдена диагноза за рак в трети или четвърти стадии са 51 души, както и 5 души с некоригирана по време на изследването диагноза. След получаване на съгласие от пациента и неговите близки, изследователите отиват на мястото, където болните пребивават през по-голямата част от времето си, за да направят необходимите измервания.

Диаграма

Изводи:

Геопатогенните зони (ГПЗ) се явяват мощен неспецифичен фактор, чието въздействие води до сериозни нарушения на различни нива от регулацията на органите и системата на организма като цяло. Продължителното пребиваване на човека в ГПЗ, средно между 5 и 7 години, може да доведе до развитието на онкологични заболявания на различни места в тялото, както и до нарушения в мозъчното и коронарното кръвообръщение. То забавя възстановителните процеси, повишава процена на усложнения и рецидиви след проведено лечение.

За най-опасно следва да се счита пребиваването в проекцията на двойния възел на Хартман и Кюр (23%), където онкологичното заболяване може да възникне в период от 4-5 години, дори и по-рано.

Това е най-честата структурна проекция на ГПЗ, при чието наличие се появяват онкологични заболявания в 64 % от случаите. Задължително условие при възникването на онкологично заболяване е да се намери онази част от ГПЗ, където се пресичат линиите, т.е. възела на Кюр.

Изолирането на влиянието на възела на Хартман и Кюр не води до развитието на сериозни патологични процеси, както става ясно от сравнението в диаграмата. Данните от нея убедително доказват причинно-следствените връзки между ГПЗ и онкологичните заболявания.

Източници:

акад. Павленко, А. Р. КОМПЬЮТЕР, МОБИЛЬНЫЙ … И ЗДОРОВЬЕ? РЕШЕНИЕ ПРОБЛЕМЫ. Издание шестое, дополненное и переработанное.

http://www.spinor.kiev.ua/bibl.php?p=75

А.Р. Павленко „Компьютер TV и здоровье, издание шестое“